Моето училище в бъдеще

^{Ако трябва да си представя училището в бъдеще, бих могла да започна да фантазирам и тогава то ще изглежда така: “}

^{Във всички кабинети има най-съвременна техника. Не, това не са компютри, разбира се, защото те отдавна са остарели и никой не ги използва. Сега вече има конферентна връзка с всяка точка на Земята, с всички други планети от Слънчевата система и още, и още...”}

     ^{Да, може би училището ще изглежда така след петдесет или сто години. Но това няма да бъде моето училище. Защото аз ще бъда в него още една година – време, през което не е възможно да настъпят съществени промени. Какво може да бъде тогава наистина моето училище във времето, в което аз ще уча в него? То може да се превърне в място, което ни привлича. Как да се случи това ли? Мисля, че не е трудно. Достатъчно е да се започне с промяна на учебниците – толкова много подробности и ненужна информация съдържат някои учебници, че учениците се отегчават и намразват училището. Ако учим по-малко неща, но ясно и достъпно обяснени, няма ли да бъде по-добре? Днес има вече толкова много помагала, сборници, различен достъп до информация и всеки, който иска, може да научи повече.}

     ^{Училището в бъдеще трябва и да дава възможността за избор. Аз осъзнавам, че трябва да уча и химия, и физика, и история, и география...и всички останали предмети. Те ще ми дават знания и ще разширя общата си култура. Но лично моя любим предмет е рисуване и бих искала да се развия в тази посока, а имам само един час седмично за това. Сигурна съм, че не е невъзможно да се направи така, че например всеки ден от седмицата да има един час, в който всеки ученик да избира своя любим предмет. Тогава всеки от нас ще намери по-лесно своето място и в училище, а и в живота по-късно. И най-важното – ще учи това, което му е най-интересно, ще се развива, ще твори.}

^{Такова искам да е моето училище – да превръща децата в творци, в прилични граждани, да им дава самочувствие, че могат, че успяват. А не обезкуражени от трудните уроци по предмети, които не са им интересни, да се предават още в началото. А това предаване е така болезнено, особено в бъдеще.}

     ^{Училището в бъдеще може да предостави и възможността за един или два часа седмично, където всеки да си пише с деца от други континенти и държави, да създава нови приятелства и да се учи да цени някои неща, които децата от по-бедните държави нямат.}

     ^{Такова е моето училище в бъдеще – не свързано с фантастични измислици, а реално и истинско, в което да има повече свобода за творчество. Тогава ние няма да бъдем просто ученици, а Творци и Човеци.}