Моето училище

            Петнадесети септември е и целият двор е пълен с учители, ученици и родители.Звучи празнична музика и тече тържеството за откриване на учебната година.

            Заглеждам се пред мен и виждам първокласниците, които в новите си униформи стоят развълнувани и притеснени. Спомням си, че преди седем години и аз бях на тяхното място. Времето е минало сякаш за миг и сега със съучениците ми сме за последна година в нашето училище.Предстоят ни напрегнати и трудни, но надявам се и хубави моменти заедно.

            През декември празнуваме осемдесет и пет годишният юбилей на училището. Неволно си задавам въпроса – Колко детски лица и гласове са минали по училищните стаи и коридори? Колко се е променило то, за да бъде в съвременния и модерния си вид сега?

            За нас, българите, училището винаги е било на първо място и се е строяло на най-хубавото и просторно място, с прозорци към слънцето. За да се вижда отдалече – най-голямата и значима сграда с града или селото.

            Днес, моето училище стои сред високите блокове и на мен ми изглежда по-голямо, впечатляващо и по-важно от тях. То е модерно и красиво, събрало е в себе си десетки класни стаи за многобройните ученици, физкултурни салони, спортни площадки, басейн. Ще има още много промени, още много класове, ученици и учители, но за мен то ще си остане МОЕТО УЧИЛИЩЕ „Братя Миладинови”, Бургас.

Стилиян Гаврилов 7 в клас